автор: _katerina_

Като парещото слънце
твоя поглед ме съблича.
Две очи-вълни големи,
върху тялото ми тичат.

Звезден пясък от косите ми
тръгваш в шепи да събираш.
Сладка радост да си скриеш
скъсал цвете от гърдите ми.

Като макове червени
лумнаха пожари в мен.
Ръцете ти-две морски сирени,
свирят музика в дует.

Галят струните в душата ми
и се сливат в унисон
с онова море в очите ти,
крадящо и последния ми стон.

Пърхат сини пеперуди,
сини мрежи ме държат във плен.
Аз разтварям Райски двери,
с теб светът е прероден!