автор: mastilo

"Ако винаги бях спал добре, никога нямаше да напиша нито ред." - Луи-Фердинан Селин

Веднъж подсказа му Виан, че
"Цветарниците никога нямат метални ролетки.
Никой не краде цветя." - и той...

Открадна цвете, нейно, и тогава
изсипа се небесната армада
в пурпур, дрезгаво раздра
драперията синя - млечна канонада
стамбира кожата му - в брайл.
Опипом, нежно и скимтящо
разбра, че е обичан.
Sacred and Profane*

Ти си дивак - му каза тя -
който не познава радиопредаване.
Забравила да изключи опцията
за обиране на вибрациите,
ръката ти звъни по мен, а
въображението ти, отвратително
ме рисува по Твен. Върви си.
Sacred and Profane

Бих изпил пикнята си насред Сахара.
Ако те няма... - каза й. А тя
не се притеснява за кордата помежду им.
Армирана е, неспособна да се скъса.
И така - тя често иска всичко да е чисто,
разговорът - обезмаслен, ясен, категоричен,
като камшичен удар - раз; два; три!
Sacred and Profane

Тя не пищи, не съска и не плаче,
посипва акустичен звук, съсипващ,
хриптящ, метален - в ниския регистър,
любовен звук от множество мъниста,
виещи се около макарата на дните им.
Точно така се случва - гали лицето му
в посока, обратна на часовниковата стрелка.
Иди си - ела си, казва пясъкът на вълната.
Sacred and Profane

Както ритъмът е Горски цар,
в чиято оркестрина зъзнат славеи,
симетрия от звуци, серия, акценти
на немия вибрафон, наречен корен,
скимтя, отчаян писък съм в съня ти.
Егоманяк ли съм или
горчиво те обичам? А тя:
Не стой до късно - казва му.
Sacred and Profane

* Свято и скверно