автор: mg42

по записките на ефрейтор Душегубов

Част 1 Пътят.
ден 1. Днес летим с американски самолет за Кувейт, за да освободим поробения Иракски народ от гнета на някакъв тиран. Името му е секретно. Ирак е малка страна, колкото България. Обаче има много пясъци и дюни.
Горещо е. Обещах на стрина Пена да и донеса снимки от иракските пирамиди.

ден 2. Пристигнахме за аклиматизация в Кувейт. Кувейт е толкова малък, че сега се съревноваваме с филипинския батальон кой може да плюне до залива през пустинята. Усилено се храним с кобри скорпиони и хамелеони.

ден 5. При нас пристигна Министър Домузов. Каза ни, че България се гордее с нас и ние сме в обществото на най свободните страни и носим демокрация на тези варвари. Дойдоха и репортери. Позирахме с оръжия и показахме как си поставяме противогазите.

ден 6. Дойдоха американците. Донесоха ни хранителни припаси, които ше раздаваме с чували на възторженото иракско население. Хамбургери и Кока Кола. Докторът предупреди, че да се хранят иракците с ръце е опасно, да се пазим от ухапвания. При попадане на тяхна слюнка в кръвта може да се заразим от бяс. По много да не им даваме, за да не предизвикваме стомашни болки.
Над нас преминаха 4 Б-52. Ние им махнахме възторжено пеейки американския химн. Изведнъж единия бомбардировач наклони крило и рязко пикира към нас. От борда му се изсипаха касетни бомби за дружески поздрав. Не ни улучиха. майстори за тези американци.

ден 8. Тръгваме за Ирак. Преди марша с автоколоната ни събраха да ни сведат обстановката. Командирът ни каза че пътуваме за Ирак, който се намира в северна Африка, диктаторът там е Садам Хюсеин. Показа ни негова снимка. После се подписахме при векерето за неразгласяване на военни тайни.

10 ден. Ч+01.00 Пресичаме държавната граница с Ирак. В далечината се чува стрелба. Старшина Дренков предположи, че това са празнични салюти с които иракското население приветства освободителите.
Жени и деца с цветя засега не се виждат. Навярно са предупредени, за да не стават задръствания по пътищата...

Ч+02.50 Видяхме първия абориген. Странно, но той не се спусна към нас за да ни благодари за освобождението от тиранина. Див народ, деца на пустинята..
Отдалеч се чуват взривове. Сложихме си противогазите за тренировка.

Ч+03.00 Внезапно тъпия и с промит от диктатора мозък иракски народ откри огън по нашия ариегард. Шокирани сме. Как ще опазваме мира??
Все пак с огромни усилия хванахме един подивял субект от мъжки пол и започнахме да го храним насила с хамбургери. Започна да повръща, крещейки Зъб, Зъб!!!... извикахме спешно нашия доктор. Насила отворихме устата на субекта и доктора светкавично премахна два зъба с пулпити. Субекта започна да вие Алллааалааа.. Притича преводача. Обясни ни че Зъб на арабски е хуй. Така му се пада, кретен, ще ругае освободители...Продължихме нататък.

Ч+08.00 Пред нас е някакъв град. Нашия командир извади един туристически пътеводител на Ирак и каза че това е Ум ал Ахран.
Слязохме от автомобилите и заехме кръгова отбрана.
В далечината се появиха подскачащи силуети които започнаха да стрелят срещу нас.
Ние се развикахме: Америкъъън Фууд америкъън фууд!!! размахвайки знамена със знака на кока кола. Странно, стрелбата продължи. Явно ни бъркаха с войски на диктатора.
Раниха сержант Дървов при опита му да демонстрира пред аборигените как се отваря кока кола. Стана опасно. Командира заповяда на редник Некрофилов да демонстрира миролюбиво ядене на хамбургер пред позицията на аборигените и беше убит. Това беше нашата първа жертва в Ирак. Извикахме американска авиация.
Четири бойни хеликоптера откриха огън по разположението на противника. Изведнъж на откритото поле препусна на кон абориген и с точни изстели на берданата си повали четирите вертолета. Екипажите бяха мъртви. погребахме ги с почести, като ги увихме в знамената на кока кола.

ден 11. Пътуваме към Кербала. Американците ни оказаха такава поддръжка от въздуха, че небето бе осеяно с въртолети, които често се блъскаха и падаха в пустинята. Не срещаме никакво съпротивление, но и няма възторжени тълпи от бедуини.
При поредната почивка комаднирът ни бе ранен като прищипа топките си с ципа в походната тоалетна.
Журналистът Драскачев, пътуващ с нас, подробно описа със снимков материал произшествието. Спряхме се пред едно село за нощувка. Разставихме постове.
Драскачев извади от раницата си бутилка Заарска мастика и седна да пише за освободителната мисия на нашия батальон.
Напи се, заспа и захърка здраво.

ден 12. ...рано сутринта. Към 4 се разнесоха изстрели.
Оказа се че иракците, събудени от хъкането на Дърваров, са нападнали позициите ни.
Половината джипове бяха останали без акумулатори, половината БМП та бяха без вериги а група иракци бяха откраднали всички жици на свързочния взвод.
Тръгнахме, сменяйки веригите от една машина на друга.
по обяд стигнахме в Кербала.
Там ни очакваха американски войници, които разтоварваха един товарен Ц135 пълен с чиийзбургери и Пепси кола. Тактиката се променя, но ние сме тук като освободители.
Заехме се да изучаваме как се отваря пепси кола.


следва продължение.