Вечерен хлад пада над земята.Акациевият аромат се носи из въздуха като вселенски полъх.Хурките на белите цветове кичат белоснежно клоните.Песента на щурците се разнася от тихия вятър.Той гали нежно стръковете на тревите, а те полягат от ласката на вълни, свеждат се надолу и се изправят.Поляната зеленее, с ярко- жълтите стръкове на млечока.
Шипката се радва с украсата си в бяло- розови цветове.Закъснели лястовици правят разходки из небесната шир, телата им като черни ветрила се реят.Крясъка им стряска тишината.
Притихва небесната шир, по която светлеят облаците.Прибират се косовете по гнездата си, дневната глъчка постоянно замира.
Идва ред на тъмния здрач, ангелската тишина и неуморната песен на щурците.Ще засветлеят звездите в падащия мрак.