автор: Anele

Името й често ползвам като щит,
за съществуването й - не съжелявам.
Тъжното е, че те срещнах в миг,
в който вече нея си познавал.
Като меч използвам името й още -
разрявам собствените си желания,
напомням ти за нея денонощно,
дори ми казваш, че прекалявам.
Какво търсиш при мен не знам -
трудно ми е вече да отказвам,
не вярвам, че успяваш да си сам,
щом за нея още ми разкваваш.
Последно - казах ти да си вървиш,
мисля, че не трябва да те виждам,
до момента, в който не решиш
мене или другата обичаш.