автор: CheGuevara

Лятото,
светулково, сенокосно, смокиново,
днес реши да избяга от всички.

Облече
рокля годежна, слънчево-свилена,
закачи си черешови обички.

Метна се
на коня на южния, страстния вятър,
препуснаха към планината синя.

Нагазиха
във поляните от дъхави папрати,
къпаха се в езерата на Рила.

Сутринта
слънцето завари заспалото лято
притихнало кротко върху скалите.

Крадешком
целуна годеницата на вятъра,
дълго, тъжно въздиша в косите й.


Ружа Велчева
01.07.2011 г.