Бог не се стърпя и повика един ангел.
-Гавраиле,-рече му-слез на земята и виж какво става с този град.Ей го там.Докато другите процъфтяват,той не само тъпче на едно място,а и върви назад.
Ангелът небесен на часа изпълни заръката божия.Удивлението му бе голямо,когато разбра,че в града има само една кръчма.
Гавраил залитна,не,облегна.По точно-падна.Да,падна връз оградата от циментови блокчета.Не сънуваше ли?Град с една кръчма и така да изостава?!Такова чудо не бе чувал.
Цял час измина докато се съвземе.
Ангелът се огледа.Централната улица буквално бе превърната в километрова траншея.Грамади купчини пръст,обрасли с трева,се нижеха като планински масиви от двете страни на изкопа.За да ги преодолеят,гражданите се катереха с пъргавостта и лекотата на сърни по тях.
- Откога са всички тези развалини?-заел земен вид,Гавраил попита минувач,сочещ камарите пръст.
- От три години.От единия край заравят,от другия разравят.Все нещо пропуснали,нещо забравили.
Ангелът се обърна.Отсреща триетажна сграда бе наполовина вертикално разрушена.Назъбените й стени грозно зееха.
- Ами тази постройка?-попита той.
- И тя е от същия период.Единият проектант намира,че грози,другият,че може да се осъвремени.От тогава спора между двамата не е решен.
Добре,че Гавраил имаше способност да лети.Иначе трябваше да преодолява локвите по разбитите улици,не видели асфалтова настилка петилетки,като хората,усвоили отскокливоста на дивите кози,та преодоляването на изкопите с финес,се бе превърнало за тях в обществен престиж.
В окрайнините на града ангелът видя огромни купчини чакъл,пясък и баластра.Сред тях,полу зарити,се виждаха челата на бетонарки и циклон за насипен цимент.
- Защо е захвърлен този инвентар тук?-попита той пазача.
- Купиха ги за построяване на бетонов възел.Но после пресметнали,че не ще имат печалба от такъв.Затова си гният тук.
- Ами този изоставен строеж?-посочи Гавраил сграда с прлуиздигнати стени.
- Това е двадесетгодишния паметник на града ни.Не завършен завод.Поради мудното му строене,срокът изтекъл,а техниката остаряла,и до изграждането му е безполезно.
Гавраил се свлече връз камък.Какво обяснение да даде на Бог?!
Неудачник и прахосник
Бог,придружен от ангел Дедраил,започнаха ежегодната си обиколка на земята.
-Какво прави онзи човечец там,Дедраиле?-попита Бог,сочещ властно надолу- Иди разбери.
Ангелът прелетя над простосмъртния,огледа околовръст,прозря стремленията ме,и се издигна обратно.
-Нещастник,Господи.Заробил се е сам.
-Защо?
-Купил с последните си грошове парче нива.И сега бърза да я изоре с мършевата си кравичка и засее взетото в заем жито.
-Хубаво.-каза и продължи напред Бог-Нека се калява и надява!
Двамата спряха над къща,на чиято тераса в плетен стол седеше замислен мъж.
-А този човечец?-попита Бог.
-Мъдрува как да устрои живота си по-добре.-обясни ангелът след огледа.
-Правилно постъпва.Заслужава да му помогнем.Появи му една кесия със жълтици.
На следната година двамата пак за обхождаха земята.
-Това орача ли е,Дедраиле?
-Да,Господи.
-Замогнал ли се е?
-Точно обратното.Градушка унищожила реколтата му,та повече задлъжнял.
-Хубаво.-каза смразяващо сдържано Бог-Нека се калява и надява!
Преминаха над къщата с мъжа на терасата.
-А този човечец уредил ли е живота си?
-Не успял.Затова седи и мъдрува.
-Значи жълтиците не са му стигнали да постигне целите си?Появи му още едно кесия със жълтици.
На третата година Бог попита Дедраил,спиращи над орача.
-Спаси ли се този бедняк?
-Вече няма нищо.Късметът не го споходил и се продал на ангария за комат хляб.
Бог продължи напред.
- А с този какво стана?-посочи къщата с терасата.
- Пак седи и мъдрува.
- Аха.-повели Бог-Появи две кесии със жълтици на орача!А този нека си мъдрува.