автор: GINKO_PRIM

Вторник ли каза? Значи, ден втори. Броя ги.
Засега. После винаги спирам. От времената е.
На помиярите не им стигат никога сто тояги.
Претръпнали са на мръсно. Имат свои приятели.

Все намират място да си подвият опашката.
Зиме, лете, в дъждове и порои оцеляват.
От викове, бой и камъни не се плашат.
Знаят си. Толкова пъти са били наранявани,

че за струпеите по козината не се и сещат.
Гледат умно. Направо аха, и ще ти проговорят.
Уроците на живота им винаги не са лесни.
Ако умееха и да лъжат, щяха да ги броят за хора...

28.07.2009

P.S. Да му се не видят и песовете! Пък, навъдиха се и едни възвръщатели в тоя сайт :)))