автор: jaich49

В селищната ни система тръгна мълвата,че областният ни град станал приказен град.
Изкусителната вест разпали любопитството ми и реших лично да се уверя.Изтеглих спестяванията си и с автобуса отидох там.
Първото ми впечатления бе,че не виждах нищо приказно.По скоро бе призрачно.Улиците пусти.Тук-там по две,по три кучета лениво лежаха под сенките на дърветата.Котка прибяга в близост.Може би да предизвика някакво раздвижване.Било от силния пек,или от мързел,вечните й врагове запазиха пълно безразличие.Стените на сградите-олющени.Балконите празни.Поне един плат да провисва на въженце,та да подсказва за присъствие на нечии живот.Положението бе напълно идентично с това на село.
"Може би живея още под въздействието на село,затова не забелязвам вълшебствата му"-за успокоявах се.
Като всеки българин и аз тръгнах първо по магазините.Рафтовете на първия,в който влезнах,бяха поло празни.Досущ като нашия на село.
"Сигурно съм попаднал на току-що открит магазин?"-помислих си.
Обходих още няколко.Все същия оскъден асортимент.
"Вероятно не съм случил деня на зареждането им."-за утешавах се,защото краката ме боляха от ходене,а зноя изцеждаше всяка капка пот от порите ми.
Стана обяд.Влезнах в ресторант.В залата имаше 5-6 посетители.След двадесетина минути сервитьор дойде и с едно намръщено "какво желаете" благоволи да ме удостои с внимание.
Попитах какво може да ми предложи за ядене.Той учуден отвърна,че от дни нямат никакви провизии и заведението не предлага нищо за обяд и вечеря,как можело да не знам.
Погледнах уморено напред и видях табела с надпис "Тоалетна".Поне да утоля жаждата си,рекох си и поех натам.На входа властно ме спря жена.
- Тук се плаща!-заповедта й не търпеше възражения.
- Но аз...само да пия вода.-смънках объркан.
- Не ме интересува дали вода ще пиеш,или по голяма нужда ще ходиш?!-войнствеността й пресече жаждата ми-Плащаш!Или,вън!
В миг се видях обкръжен от агресивно настроен персонал.Заплашителните им физиономии ми показаха,че лошо ми се пише.И аз ентусиазирано пъхнах десетолевка в ръката на чистачката,повече,не само да отърва пердаха,но възможно мигновено изчезна от този град,преди някой да ми е поискал пари за въздуха,който дишам тук.