автор: kormoranov

Обичам да те галя;
пак нахлу в покоя ми нощен.
Варварке!
Обичам да те галя,
да слушам как се смееш.
Да поиграем балет.
Ще те въртя.
Ще паднеш смешно.
Ще се засмееш.
С белите си зъби
ще ме заслепиш.
Блясък
и се блъснах в дървото на живота.
То е снайперист.
Замери ме с зелена ябълка.
Гравитация?!
Не – галимация.
Гравитация?!
Не – гладен съм
Нютон, нахрани ме с твоята
гравитация-галимация.

Обичам да те галя.
Варварке,
пак разстрои моя сън!
Сънувах, че летя.
Летях, летя и ще летя.
Завинаги.
Като щъркел
към жабешкия залез.
Профуча самолет
и ти ме гледаш
през затворения люк.
И ти се смееш
и ти ми махаш?!
Сънища –
хоро от самодиви.
Как обичам да те галя,
дори и да е единствено на сън,
варварке, с черната коса,
как обичам да те галя!