автор: hermit2

Посвещава се на жертвите на този процес.

По огромната, губеща се в далечината автомагистралас висока скорост се движеше електрикавозелена "Тойота" и сакаш раздираше сгорещения, сякаш застинал въздух на Израел.

Слънцето неумолимо сипеше своите лъчи над пустошта, които сякаш изгаряха всичко появило се на пътя им.

- Давид, как така се нави да дойдеш?-рече шофьорът на единия от двамата си спътници.

- Аз много бързо се навих, Леон, ама докато навия нашите да ме пуснат, доста трудно беше.

- Защо, какво толкова има?

- Притесняват се за мен, да не би някой да ме взриви или застреля. Щото камикадзетата много активни взеха да стават.

- Каквото Бог ни е отредил, това ще бъде. То ако става дума да те убият и в милата ни родина могат да те взривят в някое заведение покрай някой "бизнесмен" или да те гръмнат за един-два лева. Каквото ни е писано това ще стане. Спасение от божия промисъл няма. - включи се в разговора другият пътник.

- Исак, приятелю, много се задълбочи май, а?

- Защо, бе Давид? Обсъждаме живота просто.

- Така е Исак, така е, но все пак сме дошли да се позабавляваме, да поотпуснем малко. Леон, след колко време ще достигнем до вас?- попита Давид и прокара ръка по черната си къдрава коса.

- Скоро, след десетина минути ще сме в града. Какво ще кажете за автомобила? Жесток е, нали?

- Много ме радва, като гледам навън какъв мор е , направо благославям създателя на климатика й.

- Съгласен съм с теб, Исак, и мен много ме радва фактът, че не съм на това слънце. Гледай от каква пустош, от какво мъртвило нашите деди са създали оазис, създали са невероятни градини, извоювали са си територии от мъртвата , жестоката пустиня. Ето този факт много ме впечатлява и радва. И тогава на човек му хрумва уместният въпрос: "Защо, за бога, палестинците се взривяват, защо убиват своите събратя?" и да си блъска главата не може да си отговори.

- Как що бе, ами всичко е за пустата му земя. Брат брата убива за едното парче земя. Всичко е за територии, приятели! Хайде, в града сме вече, още пет минути и сме у дома.

- Какво ще правим довечера? - попита с весели нотки в гласа си Давид и намигна съзаклятнически на Исак.

- Така, сега като стигнем вкъщи, след като си оставите багажа по стаите ще обядваме, даже ще опитате някои по-интересни еврейски ястия, и ви препоръчвам да му ударите една глава, че то пътуването уморява.

- Да, определено това ще направим. А вечерта какво ще правим?

- Ще му отпуснем, Исак. Леон, ще ни заведеш ли на някоя дискотека, клуб или нещо от рода?

- Добре, няма проблем! Ще ви покажа нощния живот в града ни.

Автомобилът спря пред една от многото къщи на широката улица и младежите слязоха от него.

Много скоро момчетата бяха насядали около масата и се хранеха. Обядът не мина без молитва в благодарност за храната отправена от Исак, да другите двама смутолевиха набързо една-две думи и започнаха да се хранят с охота.

- Кога ще се върнат вашите?- попита Давид и обърса със салфетка устните и брадичката си.

- Много по-късно. Сега е 12 часа, значи към 18 ще са се прибрали.

- Много добре, ще можем да се наспим поне. Я ми кажи, има ли красиви момичета тука?- рече Исак и повдигна вежди очакващо и с пламъчета в погледа.

- Има, има- ашкеназките еврейки са готини, защото сред тях има и русички, ама и чернокоските също са радващи. Направо ще ти спрат тока. Представи си само: черни къдрави коси, черни очи, мургава кожа и влажни чувствени устни, а?

- Докато не ги видя, няма да повярвам. Давид, хайде да ходим да лягяме, защото усещам, че нощта ще бъде тежка, голям купон ще се вихри.

- Леон, имаш ли Интернет на компютъра?

- За какво ти е, Давид ?

- Ще пусна писмо до нашите, че нали ги знаеш какви са паники, трябва да бъдат информирани постоянно, че иначе ще полудеят от претиснение.

- Точно в твоята стая се пада компютърът, така че преди да заспиш можеш да пратиш съобщение до вашите. А сега, ако сте се нахранили, можете да отидете да подремните. Не се безпокойте, аз ще раздигна. Много се радвам, прятели, че откликнахте на поканата ми да ме посетите.

- И ние се радваме, че сме тук. Ще разгледаме част от страната, ще я опознаем по-добре. Надявам се и нейните гражданки да опознаем по-добре.-рече Исак и се усмихна под мустак.

- Да, да и аз съм радостен от това, че най-сетне посещавам Израел- земята на дедите ни, пръснали се по белия свят. Исак, хайде да лягаме.

Двамата гости станаха от масата и се отправиха към стаите си. Щом главата на Исак докосна възглавницата той се унесе в дълбок сън и пред погледа му изникна видение за вечерта - за десетките красиви момичета и надъхващата музика. Давид щом влезе в стаята отредена за него веднага се настани пред компютъра и като влезе в мрежата провери пощата си и написа писмо до родителите си. Той се съблазни и от идеята да влезе в някой от чатовете да си пише с приятелите си, но реши, че ще бъде твърде нахално да се възползва от домакинството на Леон и се отказа. Сънят го обори в мига, в който той се докосна до леглото.

- Исак...Исак...Исак, стани бе човек, ще си проспиш младостта ! Събуди се , удари му един душ, преоблечи се! Хайде, ставай!

- Кажи, бе Леон, кажи! Давид събуди ли го вече? -рече младежът, разтърка сънливо очи и се прозя.

- Събуди се той, даже се изкъпа, а сега е в кухнята, прави компания на нашите и яде накакъв сладкиш, който донесоха. Хайде ставай! Аз отивам в дневната да позяпам телевизия.

Докато Исак се привеждаше във вид, Давид бе в компанията на един сладкиш и водеше разговор с родителите на Леон. На една хапка от сладосттта съответсваха десетина думи.

- Давидчо, как са майка ти и баща ти?

- Добре са лельо Беки, не са болни, ама основно липсата на пари ги мори. Аз поработих стабилно, събрах някой друг лев и ето ме на. А, добре, че се сетих - много поздрави от чичо Петър, леля Берта, леля Ани, чичо Моше, общо взето от целия бейтам[2]. Даже и писмо ми дадоха да ви предам. Мисля, че беше от чичо Хаим и ляля Юдит. Отивам да го донеса.

- Спокойно, не се бой, после ще го дадеш.

- Ей сега ще го донеса, чичо Ави, няма да се бявя много. Докато не си изям парчето, няма да се отделя от вас. Ей сега се връщам.

Тъкмо той излезе и в кухнята влезе Исак с влажна коса и направена на иглички.

- Здравейте! Как е?!

- Добре е, Исак, добре е. При теб как е?

- Много добре, чичо Ави, много добре. Много поздрави от мама и тате. Казаха, че ви чакат на гости.

- Какво ще правите през месеца, през който сте тук?

- Ще пообиколим малко част от обетованата земя. Започваме от тази вечер с някой от десетките клубове на града. Ще се постараем да опознаем града и жителите му...

- Особено от женски пол, нали?- довърши думите на приятеля си Давид и се засмя, а това отприщи смеха на всички в стаята.

- Ето писмото! Лельо Беки, ако ми отрежеш още едно парченце от страхотния сладкиш, няма да го откажа.

- Разбира се, Давидчо, разбира се .

- Чичо Ави, сутринта, докато идвахме насам с Давид и Леон, засегнахме темата за камикадзетата, ти какво смяташ? Защо го правят, не искат ли да живеят?

- Страшни въпрости задаваш, много са сериозни.

- Така е, в журналистически факултет сме и двамата, а такава тема е много добра за дипломна работа, нали?- рече Давид вместо приятеля си, който продължи- Искаме да знаем колкото се може повече мнения.

- Всичко, като като казвам "всичко", имам предвид наистина "всичко" е работа на религиозните водачи, които дават обещания на самоубийците за прекрасен отвъден живот. Обещанията за обезщетения на техните роднини също са стимул за тази дейност.

- Добре де, каква е гаранцията, че роднините ще получат парите, това е чиста идиотщина, ако питате мен.

- Вяра! Вяра! Вяра! Това е всичко- сляпата вяра в казаните им думи. Така да знаеш, Исак - вярата е всичко за тези хора.

- Ясно! Лельо Беки, ще ми отрежеш ли и на мен едно парче?

- Няма проблем, Исак, ей сега. Яжте колкото искате, тъй като те гледам доста си пораснал, а и доста си отслабнал, поне така ми се струва. Хапвайте, хапвайте!

- Хайде купонджиите да се готвят след петнадесетина минути да тръгваме- момичетата не чакат.

- Леон, обръсни я тази брада, като някакъв козел си с нея, подстрижи я поне!

- Спокойно, мамо, много съм си добре даже с нея. Ще привличам повече вниманието на красивите момичета.

- И на грозните също! - рече Давид и се засмя.

- Грозни момичета няма- има такива, каквито съзнанието ми възприема, и такива, каквито не. Хайде отивайте да се облечете. Гледайте да не си забравите документите, защото постоянно ги проверяват.

След около петнадесетина минути младежите си взеха довиждане с родителите на Леон, качиха се в Тойотата и се насочиха към един от най-елитните клубове на града.

- Дано вечерта се овенчае с успех в любовен аспект.- рече Давид.

- Каквото Бог даде, както бъде неговата воля!

- Прав си, каквото стане, това да е! Ей го на, стигнахме. Бъдете готови да разбивате женските сърца!

Колата бе паркирана, а тримата след обиск от страна на охраната влязоха в заведението. То бе обляно в различни светлини, музиката бе различна в трите части на огромното помещение. От едната зала се чуваше нежен блус, от другата етноритми, а от третата - местен ремикс върху парчето на Жан Мишел Жар "Равноденствие 4". Удоволствието и на тримата бе максимално. Те се насочиха към едно от сепаретата в третата зала и се настаниха. Веднага пристигна сервитьорка и им взе поръчките.

- Хайде, момчета, оглеждайте се!

- Да, определено фиксирам нещо много приятно, ама като не знам иврит, какво да правя?

- Спокойно, Давид, всички говорят английски, действай! А ти, Исак, виждаш ли нещо нежно и любвеобвилно?

- Ще видя, няма начин де не видя!

- Тръгвам. - рече Давид, отиде до момичето, което си беше харесал и я заговори на английски:- Здравей, мястото до теб свободно ли е?

- Да, седни! Харесва ли ти музиката?

- Много, повече ми харесва оригиналът.

- Ти от кога идваш тук в клуба? - рече момичето и погледът й обстойно изследва Давид.

- От днес, а ти? - рече младежът и погледът му с леки искрици пробляскавщи в него, срещна нейния.

- И аз също. Съвпадение, нали?- рече момичето и се постара смехът й да бъде колкото се може по-естествен и успя.

- Извинявай, че те питам направо, но тук съм гост и не знам тук какви са порядките, но как се казваш?

- Агар, а ти?- попита момичето сведе за миг черните си очи и отново ги впи в лицето на младежа.

- Давид. Агар, искаш ли да потанцуваме? Хайде!

- Не мога да танцувам много добре.

- И аз не съм голям танцьор, така че няма заначение. Хайде! Където искаш, там ще отидем - в първа или във втора зала искаш, а?

- Добре! Хайде към втора зала.Няма да ми се смееш, нали?

- Няма, не се бой.

Двамата станаха от високите столове и се насочиха към залата, от която се чуваха етноритми. Момичето вървеше първо, черното й облекло скриваше в тъмнината грациозното й тяло. Давид се принуди да я хване за ръката, за да не я изгуби. Агар положи ръката му в дланта си така хванати за ръце те с потопиха в ритмите на Израел.

Докато двамата танцуваха на дансинга, Леон и Исак седяха в сепарето си в компанията на две познати на Леон, които Исак се опитваше да впечатли с иврита си:

- Ма нишма, капара мами?[3]-рече той и погали леко едното от момичетата по гушката и приближи лицето й до неговото.

- Ейн давар, якар![4]- отговори му тя , отблъсна го от себе си, засмя се звънко и вече продължи на английски:

- Много добре, Исак, добре се справяш с езика, до края на вечерта ще разберем, дали и с опознаването на хора е така.

При тези думи в сините й очи пробяснаха весели пламъчета, а по лицета и на двете момичета се появиха усмивки.

- Ривка, танцува ли ти се? Хайде да се разкършим на този жесток ремикс на "Революции". Хайде, че направо кръвта ми кипи. - рече Исак на синеокото момиче и я хвана за ръката.

Когато двамата се отдаличиха към дансинга, Леон попита другото момиче:

- Е, Юдит, какво мислиш за Исак, голям образ е, а?

- Голям. Ти ми каза обаче, че с теб щял да бъде и друг твой приятел, къде е той? Искам да се запозная с него.

- Хареса си някакво момиче на бара и сега сигурно се е осамотил с нея, защото не се вижда на бара. Когато го видя, ще ти го покажа.

По това време Давид и Агар се връщаха от зала две на бара. Агар вече се държеше по близо до момчето, а ръцете му бяха обгърнали крехкото й тяло. Когато седнаха отново на местата си, Давид поръча и на двамата по един коктейл.

- От къде си, Давид?- попита момичето и се опита да си стабилизира дишането , очестено от танца.

- От далеч, от държава отдалечена от тук на много километри. Успокой се сега и опитай от питието! Е, харесва ли ти?- на въпроса му момичето кимна утвърдително и се усмихна, а в очите й сякаш пламнаха искрици, които изгаснаха за един миг и тя сведе очи към чашата си.

Давид забеляза бързата промяна в нея и загрижено я попита, вземайки в дланите си нейните ръце с цвят на млечен шоколад:

- Какво ти е, Агар, да не ти е лошо? Кажи, не мълчи, ако ти е лошо ще те изведа навън на чист въздух.

Две сълзи се търколиха по мургавите страни, които проляснаха като брилянти и се изгубиха в черните дълги къдрави коси преметнати през раменете й.

- Добре съм, Давид, нищо ми няма.- промълви тя и още няколко сълзи последваха придишните.

Младежът придърпа към себе си момичето и го прегърна нежно, а тя също го прегърна, сключвайки ръце около врата му. Тъкмо щеше да впие устни в нейните, когато изневиделица изскочиха Леон и Юдит и прятелят му рече:

- Много си пъргав и бърз, бе! Браво на теб! Сега ще я поотложиш малко целувката, щото искам да те запозная с една моя приятелка. Давид, това е Юдит! Юдит, ей това е Давид. Ето ти питието, приятелю, забрави си го при нас.

- Приятно ми е.-рече с присипнал глас младежът и си подаде ръката на чернокосата приятелка на Леон, а с другата си взе питието и го сложи на барплота.

- Ще се видим ли после?- попита тя и му намигна.

- Предполагам, че ще се видим , ако не тази вечер, то някоя друга, цял месец съм тук.- отговори й той и като се обърна към Агар тихо й прошепна:-До къде бяхме стигнали, а?

- Мисля, че до тук.-промълви тя и впи устни в неговите с жар и чувственост, сякаш това й беше последната целувка в живота.

Леон и Юдит оставиха двамата да интимничат и се насочиха към сепарето, където Ривка и Исак се гушкаха и разговаряха.

- Какво прави Давид? Как я кара?-.рече на български Исак.

- Много е добре там на бара, общува си отблизо с една мургава сладурана. Така като те гледам и ти не си губиш времето.- отговри му Леон на същия език и продължи на английски: - Момичето, искате ли да се поразкършим във втора зала? Исак, фолкът тук е много готин. Хайде към втора зала!

- Не ми се танцува.- в един глас казаха момичетата.(

- Хайде де, моля ви се! Хайде да покажем на Исак какво се казва танц! Хайде, не бъдете лоши, хайде да танцуваме!

- Добре, ако после се прехвърлим в първа зала.- рече Ривка и смигна на Юдит.

- Няма проблеми, момичета, съгласни сме, нали Леон?

- Да, хайде!

Докато четиримата танцуваха под израелските ритми, Давид и Агар седяхя на бара и си говориха, като на всяка дума съответсваше целувка от страна на момичето.

- Агар, хайде да танцуваме в първа зала! Наистина е пълна, но за мен няма значение, защото само ти си ми пред погледа! Хайде!- подкани я момчето и целуна ръцете й нежно.

Когато стигнаха, преминавайки през тълпата на втора зала, те се озоваха сред десетки танцуващи двойки, притиснали се един в друг и шептящи си нежности и се присъединиха към тях. Музиката бе нежна, гласът на изпълнителката проникваше в най-дълбоките кътчета на душата, вселявайки там меланхолични чувства. Давид, макар че не знаеше иврит като хората, разбираше, че песента е посветена на майката,понеже една дума му се натрапваше в съзнанието - мамо (има), както се казваше и песента. Агар се разчувства и сълзите й се зарониха отново по карамелените страни, но те не успяваха да се спуснат твърде надолу - те бяха моментално изпивани отДавид, който едната си ръка бе поставил на кръста й, а с другата я бе хванал под брадичката. Агар го хвана под брадичката, приближи лицето му до своето и впи устни в неговите със същите жар и чувственост, както на бара, само че този път целувката бе много по-дълга и страстна. Когато изпълнителката ан песента почти проплака "Има", момичето силно прегърна Давид, тихо прошепна с одрезгавял от вълнение глас "Прости ми!", откачи малкият детонатор от часовника си и с вик "За Палестина!" натисна бутона...

--------------------------------------------------------------------------------

[1] Борбата за територии между палестинци и израелци

[2] културен еврейки дом

[3]Какво става, скъпа моя?

[4] Нищо особено, скъпи!