автор: radi_radev19441944

клип

„ Измислих си празник за двама”
„Светла Караянева”

В безсънна нощ душата на цигулката
безпаметно бродира тишина.
Рисувам сън от танца на светулките
в симфония от зимна светлина.

Измислям си среднощ софра за двамата.
Измислен празник имам си сега.
Измислям те дори, когато няма те
в измислени градини от тъга.

Препускайки среднощно след миражите,
до себе си да стигна не успях.
Безименни са всички лунни плажове
и всички океани лунен прах.

И може би отдавна си забравила.
И може би светът е вече друг.
Но в таз игра не съществува правило;
приключвам вече – вече съм до тук.

Последен тракт и спускат се завесите.
Последно тишината е на ход.
И шепнат ми мълчания отнесено
безсъници от свършен епизод.

И някак много странно е гримирана
последната ми истинска любов.
Измислям синя птица за умиране.
Сбогувам се и вече съм готов.