Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Chri
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13955

Онлайн са:
Анонимни: 438
ХуЛитери: 1
Всичко: 439

Онлайн сега:
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПознато чувство
раздел: Преводи
автор: upthedownstaircase

Когато аз за първи път умрях,
да, спомням си как беше.
Умрях си тихичко, сама,
на осемнадесет години,
в Хамбург
Априлски дъжд валеше.
Когато пък за втори път умрях,
болеше много.
Малко ти оставих:
сърцето си,
туптящо пред вратата,
червена стъпка във снега.

Умирах аз за трети път
и много не болеше.
И като хляба и леглото,
като износена обувка,
смъртта позната беше.

И вече не умирам.






Das berühmte Gefühl

Als ich zum ersten Male starb,
- Ich weiß noch, wie es war.
Ich starb so ganz für mich und still,
Das war zu Hamburg, im April,
Und ich war achtzehn Jahr.

Und als ich starb zum zweiten Mal,
Das Sterben tat so weh.
Gar wenig hinterließ ich dir:
Mein klopfend Herz vor deiner Tür,
Die Fußspur rot im Schnee.

Doch als ich starb zum dritten Mal,
Da schmerzte es nicht sehr.
So altvertraut wie Bett und Brot
Und Kleid und Schuh war mir der Tod.
Nun sterbe ich nicht mehr.


Маша Калеко


Публикувано от aurora на 04.10.2004 @ 13:38:37 



Сродни връзки

» Повече за
   Преводи

» Материали от
   upthedownstaircase

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.01.2022 год. / 18:14:40 часа

добави твой текст
"Познато чувство" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Познато чувство
от Marta (marta@all.bg) на 04.10.2004 @ 13:58:20
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Когато вече не боли, тогава е най- страшно...


Re: Познато чувство
от Ray (bdoych@abv.bg) на 04.10.2004 @ 14:47:27
(Профил | Изпрати бележка)
Жалко.

Стихът ми хареса.


Re: Познато чувство
от roza1 на 04.10.2004 @ 14:50:27
(Профил | Изпрати бележка)
Винаги боли,
дори и старите обувки
ни правят нови рани..
Уви!

Поздрави!