Тази вечер месечинката среброока
тъжна броди по звездния пясък. Боса е...
Вятър-немирник й открадна пантофките
и ги върза за черешата с косовете.
От небесния златен варак озарени
греят огнените сърца на черешите.
Вкусих от сладките плодове, но във мене
преля странна тъга, към луната ме понесе...
Ружа Велчева
29.06. 2011 г.
В.Търново