автор: diadoto

Едва я зърнах
Мисъл. Сянка плаха,
Прескочила прашасалите друми
на старите и бледи думи.

Едва за миг.
Неоценима, без идея,
без да остави и следа след нея,
на лист или в ума ми.

Но гръм удари.
Духна онзи вятър.
Озон и йод, и вечер сенокосна
запълниха дома ми.

Бях неподготвен,
опита забравил.
Отново бях докоснат. Изоставен.
Прекрасен е сънят ми.