Няма думи от тебе разбрани,
нито думи за теб вседостойни.
Затова с неразровени рани
няма днес да извиквам порои
за очите ни, някога погледи вплели
и споделящи коренна истина -
как светът ти от мен ще отнеме
за подарък онзи тих пристан..,
където в бурите приютявам другари
на съдбата си, вече далечни
за теб... ревността ти ни пареше,
а имаше само свое местенце...
Как светът ми звездата ти гонеше,
когато с невидими струни те теглеше
към чужди за мен непрогледици... знаеш,
че друг като теб не ме гледаше.
Нямам думи за теб разбираеми,
нито думи за теб еднозначни...
Нямам думи, но едно пожелание
за днешния твой светъл празник.
Този поздрав ще бъде без звуци,
без образи и картини ще ти го пратя,
понеже само метрите помежду ни
светлинни години за световете ни значат...
Затова към теб днес отправям
най-светлата мисъл за вчера
и за утре – най-чистото бяло
за небето, над тебе разстелено.