Няма никога да те потърся...
Няма ти да се сетиш за мене...
Ситен пясък очите ми ръси,
а по гърлото лепнат полени.
ЕКГ-то на органа вляво
не отчита дали те обичах.
То тупти, ала ритъмът вяло
те отрича, отрича, отрича...
Няма повече да те потърся...
Ти едва ли за мен ще се сещаш...
Беше краят болезнено скъсан.
И догарят сакралните свещи...