автор: igrekova

Хиляда деветстотин петдесе и четвърта...
Един щъркел над родното ми селце се навърта

.
. .

74 - та
Животът се изтича
като пясък
тече през пръстите ми той,
а още търся
тайния му смисъл,
без който,
... няма смисъл, мили мой!

.
. .
( в последната секунда)

Животът се изтича като...,
а още нямам нищо за вечеря
и внуците ще дойдат.
Ставай,ставай, мила моя,
ОБИЧТА СИ ДА ПОСРЕЩНЕШ С ОБИЧ
и смисълът на всичко... май в това е!