Ти нямаш моя свят
отдавна си ме омагьосал.
Будуваш гол и сляп
любов какво е, забравил си да просиш.
Във вените ми прокърви онази мисъл,
че си отишъл да дириш смисълът ми преживе.
Тъгувай, няма да те отрека
ръцете си пречупих да те отведа.
Когато черното се слее с разкоша
минавай под прозореца ми тихомълком.
Рисувай с устни спомените че съм твоя
и не поглеждай в светлото
...за тебе ще е минало.
Молитвите така свирепо пращани по Дявола
ухаят днес единствено на щастие.
Мечтай да съм невярна, сляпа и разпалена
...избяга сам от щастието.