автор: naslajdenie

Сладката усмивка всеки ден,
която подаряваш ти на мен,
дава ми надеждата почти убита
от лъжливите гримаси със които е пропита...
Всеки път щом гледаш моето лице,
ме даряваш с топлина от твоето сърце.
Тя излиза от очите....
Те издават и лъжите...
думите неказани-МЕЧТИТЕ....
Щом помислиш си за мен,
трепва нещичко, което искам да опиша,
но не мога да се справя,
листа, химикала ще оставя,
ще събудя нежното съзнание,
ще обуя моето желание,
ще се среша със надежда,
ще гримирам моите копнежи,
ще си сложа аромат на любовта...
Ще умия всички страхове
и със радост ще запаля аз страстта във нашите очи,
ще подвържа нежно всички мили спомени...
панделка на всичките целувки влюбени...
и ще дойда аз при теб...
подарявайки ти тоз куплет-
скромно, чувствено с любов.
Даром давам ти го, ако искаш...
мен да имаш- силно пак към теб да ме притискаш...
и да храниш моята надежда...-да превърнеш нашата любов във ВЕЧНА.