автор: Solara

Под сенките край пътя ми са спотаени
житейски притчи ненаписани
блуждаещи огньове зле орисани
във търсене на хоризонти нови

Не спирам да разказвам приказки
строейки кули на химерни истини
защото ме убива сивa скуката на
настояще екзистенциално прозаично

Рискувам и пресичам граници
пристъпвайки по живи въглени
отдавна неграмотността загубила
и своята наивна дарба на Сибила

А, Красотата стеле се навсякъде
Да имаш само ти очи да я откриеш
C отворено сърце любов дарявайки
макар в душата девстеност убила

Тъй както тънех си в безвремие
за миг ме осени прозрение със сила
Зад вдъхновение се крие откровение
Във всеки край заражда се начало