автор: valchebnica

Завърта се кръгът. Навън е нощ,
а утрото след него смугло стъпва.
Виелици фучат... Какъв разкош! –
на клона цвят от вишня се разпъпва.

Проплаква бебе, тихи гласове.
Младеж разгърден през житата тича.
Наръсен сняг в коси венец плете.
С бастун потропва вчерашно момиче.

И се върти кръгът. Животът – миг,
довеяна прашинка от вселени,
едва започнал, зрее, отлети ....
и се повтаря в нов живот
и ново време.