Позакичена с шипка и диво игличе,
тя във сенките горски потъна...
А след нея овчар самодивски подтичвал
на поляната стадо разпънал.
Той успял да свали дрехата на тъгата
за една само нощ, но безгрешно.
Сипнала розов елей над двама тъмата
и застлала ресите на лешник.
И на Еньовден билки събирал овчарят,
сам за здраве любимата кичел.
Във венеца за обич спотайвал се чарът
на красивото диво момиче.
Но щом родило в небето Слънцето изгрев
самодивата паднала мъртва.
Изсушена от срам била нейната риза,
че овчарят... нехайно похърквал.
И поляната дълго разказвала после,
как овчар и една самодива
сред тревата й буйна и ухаещо-росна
любов правили, дето убива...