автор: haberlea

Над реката огън тлей,
пън гори и мъх жълтей.
Еньовден е, Еньовден,
пън гори и мъх жълтей.

Плаче в бора таласъм –
пролет мина като в сън.
Еньовден е, Еньовден,
пролет мина като в сън.

А пред нашите врати
в танц девойче се върти.
Еньовден е, Еньовден,
в танц девойче се върти.

Някой тъжен, някой с грях,
а на нас ни е до смях.
Еньовден е, Еньовден,
а на нас ни е до смях.


***
За рекой горят огни,
Погорают мох и пни.
Ой, купало, ой, купало,
Погорают мох и пни.

Плачет леший у сосны –
Жалко летошней весны.
Ой, купало, ой, купало,
Жалко летошней весны.

А у наших у ворот
Пляшет девок корогод.
Ой, купало, ой, купало,
Пляшет девок корогод.

Кому горе, кому грех,
А нам радость, а нам смех.
Ой, купало, ой, купало,
А нам радость, а нам смех.

1915-1916