Прости ми, че те отрекох,
когато ми се вричаше
и те загубих от поглед
улисана в шаренията на тълпата.
Прости ми, че измъчвах себе си,
а теб наказвах за грешките си,
че злочеста правия път търсех,
а той - под краката ми.
Прости ми - убеждавах себе си,
че ти си дявол в душата,
но там била съм само аз.
Дяволът няма рога - само сянка!