Отми дъждът обувките, солта и песъчинките.
Опита се да стигне до морето от неделни мисли.
Стена от мокри колене
и въгленчета нестинарски огън
го защитиха.
Наивен дъжд. Да пренебрегва слънцето.
И кроткото мечтание на водорасли.
Душата в транс поема по жаравата,
на свойто равно настояще.