автор: alisa

Така е. Самодивите са длъжни
да са красиви, като не са умни.
Фолклорът все греши и често лъже.
Юнакът е юнак, но...малоумен.

Като не може с друго, хали си намира.
(Така разправя плъзналата клюка.)
Избира петък - ден за неумиране.
И праска през просото... към поуката.

С финес го прави. Тоест елегантно.
Нали пък на поанти е орисан.
Да сгазиш лука е така пикантно,
че зарзаватът зяпва полуслисан.

Ех, долната земя или небето
са подходящи? Идва трета сцена.
Добре е, както казват...общо взето.
Държа да подчертая, мизансценът

е сбъркан, но това не е причина
гърнето да не чака похлупака.
А всяка крива круша е невинна
за свраката, онази с двата крака...

Баирът е висок, но всяко лозе,
на дръжки не държи. Държи на котата.
А чучулигата с вибрато козе
почти дипломатично връчва нота.

На кой? Е, то една енигма,
че чак да се наложи дълга мисъл.
А в крайна сметка – жалка парадигма...
Язък за този, дето търсил смисъл.