автор: persian

Епопея на позабравените българи

На българските бежанци

Оставихте земя и роден дом,
побягнахте от злоба и омрази-
нещастни жертви на жесток погром
надявахте се Господ да ви пази!

Но Той ви гледаше отгоре ням,
замислен и вглъбен в нещо глобално,
а долу ви избиваха без срам-
жестоко,нечовешки и брутално!

Оставихте високи планини,
море лазурно и слънце горещо,
реки пенливи,плодни равнини,
гори зелени и вино кипещо!

Напуснахте цветущи градове,
земя разцъфнала като градина,
омивана от топли дъждове-
вековна,свидна, българска Родина!

Деди и прадеди живяха тука-
градяха и работеха безспир,
споделяха и радости и мъка
и пазеха я във война и мир!
* * *
Преминахте граничната бразда
подслон поискахте от свойте братя
изпълнени от вяра и надежда,
че скоро ще се върнете обратно!

Приеха ви със сълзи на очи
и в къщите си бедни подслониха,
с вас разделиха залъка горчив
и мъката жестока споделиха!
* * *
Изминаха години оттогава,
надеждите ви може би умряха,
но споменът за роден дом остава
и сълзите в очите ви не спряха!

Сега отиват вашите деца,
с тъга да видят, где сте се родили,
но виждат само с кървави сърца
руините на домовете мили!
* * *


О,Господи,спусни над нас ръка!
Върни ни пак земята, родна,мила,
защото справедливо е така-
та да възкръсне българската сила,

която Ти във гена ни вгради-
за да надмогнем днешните беди!

15.06.2011 г.