автор: polinapet

Той

Вечер гасеше звездите
Тъмен беше
и сънуваше черни морета
и прекрачваше граници
и беше искрен до невъзможност
Днес чайките помнят мечтите му
А той си долива горчивост в чашата
и пие на глътки тъгата си

Тя

Тя палеше слънцето сутрин
Не беше бяла
Огън беше
Изгаряше с поглед сърцето му
пепелища след нея възкръсваха
Сънуваше звезди над морета
Днес леден вятър косите ù гали
и каменна плоча в гърдите ù има...