автор: CheGuevara

„Кажи им да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съвчувствителни.”
Тимотей 6:18

15 ч.


Л И Л И З В Ъ Н Ч Е Т О
Лили пое плика с парите от касиерката, изчурулика едно слънчево „чао“ към колежките в цеха и скоро тънките й токчета вече пееха по тротоара.
Приятелите й харесваха нейния смях, напомняше песента на звънче, залюляло се на вратлето на палаво козле и „Лили Звънчето“ се роди съвсем спонтанно.
Лили, израсна в домове за сираци, душата й остана слънчева и заредена с положителна енергия. Никога не позволи тъмната сила на огорченията да превземе мислите й, да загрози усмивката й...
Погледна към лъскавата витрина на магазина за обувки. Нейната мечта й се усмихна точно там, най-отгоре...Красиви, лачени, червени обувки. Цял месец минаваше след работа покрай тях и им се усмихваше „Скоро ще ви прегърна...Заедно ще танцуваме салса...Обещавам ви!...“ и мислено им изпращаше въздушни целувки. Сега тя стискаше здраво чантата си, в която кротко спяха спечелените с толкова труд пари. По 10 часа на ден наведена над шевната машина...Малките й крачета танцуваха на педала, ръцете й следяха иглата и от тази ежедневна битка за хляба понякога вечер не усещаше нито краката си, нито ръцете си, а болките в гърба често не й даваха да заспи по цели нощи...
„Здравей Фани! Как си днес?...“ - Лили се усмихна на жената с дървената протеза, която продаваше на тротоара. „Как, вече си сменила дървената протеза с механична?...Толкова се радвам, Фани!..“Плесна с ръце и прегърна жената. Кристалното й гласче разкъса сивотата на ранния мокър следобед и стана топло и светло. „Днес е Разпети Петък, Фани, голям празник, отивам на църква, а после съм решила да си направя най-красивия подарък – заслужавам го, нали?...“
Махна с ръка за довиждане на Фани и зави към църквата. Още в притвора се прекръсти и Богородица й се усмихна „Добре дошла, Лили“.
Купи 3 големи свещи и застана благоговейно пред свещника до олтара.
Прекръсти се и на ум си каза молитвата, която помнеше от дете. Научи я от една добра жена, леля Велика, която работеше в техния дом:
Дядо Господи, прости ме,
моля ти се от душа,
с ум и разум научи ме,
да не мога да греша.
Запази ми Ти сърцето
от зли мисли и неща;
всичко виждаш от небето,
зло на мен недей праща.
Дай на мама и на тате,
здраве, сила и живот;
мир, любов на всички братя
и добро на наш народ.
Амин!
Посегна и запали първата свещ – за майка си и татко си, макар никога да не бе ги виждала. Нека са живи и здрави. Дали са й живот - та това малко ли е?
Запали втората свещ – за здраве и сполука на приятелите. Та нали те са нейното най-голямо богатство!
Третата свещ нарече за себе си – да е жива и здрава и да не помръква светлината в душата й.
Прекръсти се и тихо излезе от църквата.
Пред вратата на църквата като гъбки се бяха наредили 7 дечица с протегнати пластмасови чашки за милостиня – измачкани бяха дрехите им, усмивките им...Душичките им зъзнеха в студената априлска влага...
Лили си спомни своето детство, сивотата, самотата, недояждането, безизходицата...
Бръкна с треперещи пръсти в чантичката си, преброи 7 банкноти по 5 лева и ги раздаде на децата. Техните радостни възгласи разлюляха звънчето и в нейната душа.
Тънките й токчета скоро запяха пак по тротоара.
Лили погледна върховете на обувките си – малко пообелени, но какво пък, лицата на дечицата така грейнаха...
Мечтаните червени, лачени обувки могат да почакат до следващия месец...
Лили Звънчето се усмихна.
И светът наоколо стана по-красив!

Ружа Велчева

(из „Морга за изгубени души“)