Не е зная как се случи, ала знам,
че бях самотна, той пък беше сам.
За любовта не трябва ли причина?!
Защо не ни прости и не подмина
душите ни във хаоса изгубени?
Защо ни нареди да бъдем влюбени?!
Събра ни, а сме толкоз разделени!
Не мога да съм с него, той пък - с мене...
Любов, от сто години те мечтая!
И ето - ти дойде! Дойде накрая!
Тъй сложна, непонятна, ЗАБРАНЕНА!
Щастлива съм! А смъртно съм ранена.
Стрелата ти с любовната отрова
пронизва ме отново и отново.
Жестока си! Не беше ли магия,
която всеки трябва да открие!
Не заклинание, а страшна клетва!
Не съм "избранница", а твоя жертва!
...Разбрах защо! Умирам! Но щастлива...
Дошла си да ми кажеш...че съм жива!