Жена край тебе из разцвета
на силите си, вейва гръб,
а ти на своя нос тромпета
надуваш. И ме скършва скръб...
че сбутва тук чертите груби
грехът, по-остър и от трън:
жена, ако не си долюбил
как после ще те хване сън...
как утре ще предложиш лакът,
да тръгне с теб тя под ръка?
Стани или внезапно мракът,
подобно придошла река...
ще те залее... Ала нека:
дори от дяволът по-лош
преживе мъртъв е човекът,
подмине ли жена среднощ.