автор: Darsi

Душът в банята.
Напорът на водата,
освободена от кранчето...
Препускащи капки,
неоново светещи,
обсебили част
от пространството,
безшумно се плъзват
по плочките...
съвъкупляват се!?

Тялото мокро, блести,
прозрачно - копринено.
Чакай да сваля роклята,
почти се измокри.
Не гледай с поглед
пронизващ,
влизащ под кожата,
пълзящо ревнив,
изпълващ душата
до пръсване...
Докосваш ме с пръсти
пламтящи като
разцъфнали макове,
а устните, розови пъпки -
разтварят се...
Струи сребристи
се блъскат в косите...

Онемяват стрелките.