автор: vanya70

Понякога и слънцето е тъжно,
но ти не се замисляш за това...
Успява то сълзите си да скрие
и светъл лъч да праща към света.

Не би могъл да знаеш как те пази
от своите сълзи - изгарящ дъжд!
Не би могъл да чувстваш колко страда
за всяка мъка земна... не веднъж...

Не го съди, когато в миг се скрие.
Това е неговия миг на самота -
така пак може топлината да открие.
Не си мисли, че бягство е това...

Приело слънцето едничката награда -
от себе си да дава топлина.
Не го вини, не знаеш колко страда,
за всяка болка, срещнало в света...

2009 г.