автор: plami_6

По пътеката стръмна на дните
крача тъжна, злочеста, сама.
Плахо чукам на всяка врата,
поизбърсала скришом сълзите.

Леден спомен луната премята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не открила искрици в дома,
аз ги търся - Тантал на земята.

Клони черни протягат дървета.
Облак гневен обримчва света.
С грях в сърцето, кървящо в тъма,
спрях - осъдена в сфера девета.