автор: Kanegan

Притихнали във юнския сумрак
щурци усърдно свирят пак,
светулки хвъркат в тъмнината,
ечемик от злато зрее във нивята.
Липи ухаят с ефирни аромати,
шубракът приказно листа премята
в зелени сенки крие си стеблата.
Луната мътно, в облачен воал обвита
в небето свети, бавно скита, скита.
Звездите плахо светят- скрити.
А времето във Вселената тече, отлита.
И звуците в Космическа хармония слети.
Между измеренията пътуват като комети.