автор: cherneff

Рисуваме във ирисите си най-низкото падение,
най-дълбокия гроб красиво ми сочат ръцете ти,
знам, непробуден е сънят между гърдите ти,
към пир или смърт ни водят нозете ни?

Два отговора имам на всички твои въпроси,
със водка преглъщам отровата и думите,
но прозира срамът щом се срещат очите ни
и оставаме голи без право на докосване.

Със теб бяхме войни без жал и без страх,
рамо до рамо, но не във нашия свят,
бездомни, нощни поети и влюбени рицари,
със острието на усмивките пронизали сърцата си.

Ще спусна забралото, да се скрием от лицата си,
щит ще ми бъде ръката пред гърдите ти,
вече може ли някой да ни върне достойнството-
морал между вкуса на устните и най-горното копче.

01. 06. 2011г. Варна