не знам дали разбра
заради теб
заради думата „обичам”
в която влагах целия си смисъл за съществуване
сега не я изричам и все пропускам
уж съвсем небрежно
а всъщност целево и преднамерено
онези –
истинските
малки но съществени
и силни в слабостта си жестове…
вървях по улицата
до теб
без право да те хвана за ръката
без правото да те целувам пред чужди погледи
от кой ти пукаше така и не разбрах
а после
после просто остарях
на двадесет и пет
защото спазвах правилата
заради теб