Отново заваля така,
че сякаш Господ е заплакал,
ръка във твоята ръка -
до днес навярно мен си чакал.
Отсреща старата бреза
със клони тихо ни помаха,
вървиме двама под дъжда
а мислите ни, пак се сляха.
Отдавна чакаме мига
да срещнем тази нощ красива,
в прегръдка нежна на брега
се молим, да не си отива.