автор: ipsidixit

Мъдреци под път, над път -
тръни в двете ми очи -
словото ще опростят
до прикрити ругатни.

Аристотел пише, пише
глоби и фактури,
а Платон чете му конско
"такето" да тури.

Цял Сократ с въпроси вниква
зад купето на длъжника,
дето ляв мигач изгаснал
би създал опасност.

По-надолу: Диоген,
търсещ кърлежи в леген,
намирисва му на бира:
спира те; дъхът ти спира!

Ницше пуска Супермен
да прелитне покрай него
с лети джанти, цвят червен
и огромно его.

Доктор Фройд, пък, си тълкува
сънища с хипноза:
почва: "Ша та арестуам,
барем а си спомниш..."

А Декарт, горкият, мисли,
значи е... червено.
"Що ли Лада ше се пъне
да премине на зелено?"

Кант протяга нежно палка
и наум брои пари -
максимите-намерения,
май че вечно са добри!

Маркс, обърнал на комуна
всеки втори главен път,
регулира маси хора -
те на място си стоят!

По течението се носи
Сартър с новия буркан -
изпреварва, коли, беси;
дупки правят го на зян!

А отгоре - Бог си гледа -
Бори си се в Бой кощунски
заедно с пастмина говеда,
мъдреци и баш-кратуни!