автор: valsodar

Ш-ш-т тихо, аз съм магьосник!
Не ни слушат, нали?
Та, както започнах, аз съм магьосник - нещатен разбира се, защото за да те вземат на щат се изискват умения в магията далеч над моите.
Като например, едни пари тихичко да изчезнат от нечий джоб и да се появят в чужд, също така тихо и незабележимо.
Принципно лесна магия, на която основната й трудност се крие в това, че трябва да е непроследима и в двете посоки. Инак лошо. Много лошо.
Веднъж за извършителят й, а втори път за разгневеният й поръчител, което ... пак е лошо за първият.
За това и с такъв тип магии не се занимавам. Не, че не ми се иска, ама си знам силите и... ми е слаб джина да носи на тях.
Молят ме често за любовни магии. Все хора, които не могат да обичат и вярващи, че единствено магия може да им спечели обичта на желаният от тях.
Опитвам се да им дам лекарство против похот, но интерес към него няма почти никакъв, може би поради горчивият му вкус, дължащ се на щипката истина стрита в него.
Истина, караща те да се взреш в себе си, и да се отвратиш от видяното. Да се намразиш, а след това и да си простиш. Едва след като се отмият наносите на похотта и егоизма, едва след това има от къде свободно да протече потокът на любовта.
Онази тайнствена сила, що те кара да се чувстваш щастлив от възможноста да даваш, без да очакваш нищичко в замяна.
А хората, те не търсят такава любов. Каква е тази любов, без никаква файда в нея ?
Най-често на пазара се търси магия за късмет. Късмет от типа на "Не прави нищо, то само ще си стане!"
Много трудна магия. Дори и за напредналите магьосници, ония де са на щат по финансовите магии. А в основата на магията е баланса, как да обясниш на клиента, че дори и за късмета се искат някакви усилия от негова страна? Демек, за да получиш, първо трябва да дадеш!
Да де, ама не - никой не иска да ти повярва! Имало такава магия!
Е на, виж Оня! Цял живот нищо не правел, а имал всичко на готово! Как така, нямало магия за късмет?
Така де, ама той за да не прави нищо сега, ония с финансовите магии са поработили здраво преди него, нали? Ама нали са си майстори, магиите непроследими, иди и докажи, че в неговият джоб са влезли ония, чуждите пари.
И да искам не мога да им обясня.
Едно заради професионалната етика на гилдията и второ, че развалиш ли нечия чужда магия прехвърляйки късмета от един на друг - край с разрешителното ти за намеса в делата вселенски. Край и със самото ти присъствие във вселената. Изчезваш! Като по магия.
Та и магии за късмет вече не правя. Не, че не мога, ама не е редно, обидно е някак си. Дори и над себе си не смея, защото като знам какво съм дал, тръпки си ме побиват какво ли ще получа. А там, в сферата на късмета се изисква особено внимание. Подценяват се нещата! Искаш нещо, което си мислиш, че уж е за твое добро, то вземе че стане, а сетне започне ми ти една - в чудо да се видиш!
Не ща аз да си имам вземане-даване, с такива.. неподатливи магии.
Та и за това, взех да си трая.
Не казвам вече с какво се занимавам, наблюдавам ви, минавам тихо от страни, незабележим и само понякога, леко побутна нещата. Отварям тихичко вратата към света на магията и пускам по малко от нея да премине за кратко.
Колкото да помогне, да се роди нещо ново и магично в светът ни.
Една усмивка, една идея.
Понякога напълно достатъчни за да го променят напълно из основи.
За да не се нуждаем никога повече от магия в живота си.