Не слушам Блус.
Болезнен ми е... твърде.
Гласа на сакса - примчено въже е.
Протяжната мелодия откъртва...
парченце след парченце мен.
Къде е...
Къде са...
или бяха
сетивата...
Ръцете ми.
Дима. Онази пура.
Завесата на спомена отрязах.
Разплакани цигулки днес ме брулят.
Разплакани от циганска надежда -
червено шалче,
нож.
Копита.
Сватба.
Не слушам блус...
Не ме хулете.
Буря е.
И само тишината й ме радва.