автор: zaltia

На Дани!

Под старите столетници чинари,
на масата усмихната, до гаричка една,
с бутилката на старите винари,
срещнах аз звездичката, с голямата душа.

Не забелязвахме пристигащите влакове,
стояхме си ей тъй приятелски със часове.
Въпросите ни този път не бяха риторични,
а прями, неочаквани, но и по детски чисти.

Приятелство тъй странно, но пълно с красота,
събра ни на по чаша вино, там на гаричка една.
Видях там часовника, отмерващ времето с една стрелка,
видях и звездното момиче, протегнало към мен ръка.