автор: leni-to

Не съм искала животът ми да бъде пустош, разстлала се над мъртви души. Исках само да ми е добре. Да се смея в захлас, да танцувам до припадък...да се любя в екстаз и уморена да скланям глава на любимото мъжко рамо...не исках много...
Или може би ламтях за вичко и в стремежа си да го притежавам загубих истинското?...Кой може да ми каже права ли бях или не? А и не намирам смисъл да търся правотата. Отговорът на този въпрос не би ми донесъл удовлетворение, уви...Сега не е време за прискърбни слова, за отчаяние, за отказ! Сега е време за действие - трябва да спасявам пропадналата си душа.
Ще коленича и ще се помоля - решено е вече.
Кръстът знак за принадлежност ли е? Или е символ на вярата ми? Дали целият този път на неверие, който извървях не бе всъщност път към теб, Господи?Всеки твой поклонник оповестява на всеослушание твоята доброта и всеопрощаваща милост, но аз се питам - не се ли умори, Господи от нашата спекула с твоята жертва? Носи ли всеки кръста си и кой го разпва на него? Той самият или обществото, с поредицата си от условия и забрани, които непрекъснато поставя?...Питам теб, Господи, а всъщност питам себе си...Мисля, че аз сама си подготвям кръста и играя ролята, отредена за тебе. Но нали Ти си ни създал по свой образ и подобие?...Не ми носи облекчение разнищването на грешките ми. Напротив, набиват се като тръни в очите ми, в тялото ми, в съзнанието ми и само ми напомнят колко несъвършена и нищожна съм в опитите си да изиграя ролята на главното действащо лице...Ако те има, Господи, то прости ми смелите опити да ти подражавам. Погледни със снизхождение на нежеланието ми да ти се подчиня и на стремежа ми сама да определям ценностите и греховете си...а също и на навика да си прощавам последните. Но как иначе да живея? На теб може и да ти е било лесно да се лишиш от живота си - все пак всички твои апостоли ни убеждават, че е било в името на висша цел. Наше е задължението да разберем в какво точно си смятал, че ще ни научиш чрез жертвата си, дали си е струвало да го правиш?...Видя ли, едва ли не сме ти съдници!!!...Ти си знаел, че ще останеш неразбран, така че - прости ми! Прости ми за арогантността и насладата, но никому не прощавай за простотията!