автор: trepach

И пак здравей и пак е вечер…
Нощта слепила е с тъгата си
твойта неусетно вкаменяла нежност…

Попадаш в своите разпятия -
и днес неотразени от истинската
същност на душата ти…

И ледена е твойта необятност -
потънала във бистър извор,
преплела мисли в мъртва безучасност…

Пречупваш ме през твойте измерения,
един нестихващ вопъл,
захласната във своето превъплащение…

И песента ти нежна е ридание,
разплакан айсберг, потъващ
от тежеста на неизживяното страдание…

А вечерта е тук със ситен звезден блясък,
един неспирен звук на самота…
Издигнала си свойта крепост върху пясък...

И няма път към теб за мен и любовта?!.