автор: desert_inrose

няма те… така безкрайно и дълго те няма
в цинично кратичък миг от всемира
няма те… а копнежът към утре остана
днешният плащ къс по къс да раздира

няма те… така тихо и страшно те няма
огън без теб в лагера не гори
няма те… твоят шепот дочут е измама –
пустинният вятър пак песъчинки брои

нямам те… така жадно и тръпно те нямам
в заедни дни с непонятно безвремие
не, нямам те… всяка клетчица твоя е станала
и нямам обятия необятни в нетление

с теб нямам себе си – в дъх разтварям се
нямам нищо и нищо не търся
на пивка течност в шепите ти стопявам се
и се вливам само в този миг незавършен…