автор: rumpel

Аз съм палава, малка светулка,
непрогледния мрак разпиляла.
Свири Щурчо на свойта гъдулка,
а пък песничка аз съм запяла.

Песен, как двамата със щурчето
се обичаме явно и силно.
За това, че дори в сърчицето
свое чувство за него съм скрила.

За това, лятото щом настъпи,
ще ме стори той негова булка.
Засега той дарил ми е пръстен
и люлее ме в звездната люлка.

Пее палава, малка светулка,
в непрогледния мрак заискрила.
А щурчето на свойта гъдулка
с песен нежна от зло я закриля.