автор: Light

сатира...

Родени, в робство на греха се лутаме.
Търсим, търсим...
Очаровани се влюбваме,
в божествена душа отсреща ни.
Но тайният въпрос е:
"Колко са парите ти?"
Защото в цифри е обядът ни.
И както и да се преструваме,
едно е нашето желание.
Да бъдем център на даряване.
Каквото и да е, но все да вземем,
от даването бягаме.
Поглъщаме храна, блага, внимание.
Разделяме света на класи.
Винаги със силните ще ходим.
Слабите ще бъдат жертвата,
и може би поредното ни хранене.
Ловци сме станали изкусни.
И майсторството ни е ненадминато.
И най-сладкото е да задигнеш,
душата на човека.
Духовен роб да го направиш.
Да му бъдеш Бог и той да ти се моли.
А ти усмихвайки се благо,
да му дадеш трохи със пълна шепа,
от твоята божествена трапеза.
Сърцата ни проплакват.
Сън ли е или наяве.
Обещават ни пророците,
че идва край на робството.
Ала храната им безплатна е.
И със заплати нереални надарени са,
макар във тайна.
Докога ще вярваме във робството?
Докога ще се покланяме на празни думи?
Докога животът със неверните пари,
ще бъде изразен?
Не е ли време вече,
да поискаме от Бога равенство?
Нали сме всички братя по създание.
Не е ли Бог творецът на Вселената,
на нашата Земя прекрасна.
Не е ли Той единственият,
който ще ни чуе.
Или ще чакаме вулканът
сам да си изригне.
И лавата и пепелът,
да изравни неправдата.

28.май.2011г.