Попита ме какво да нарисуваш…
погледни през моите очи…
Можеш ли да видиш тъгата,
болката, самотата,
запокитени из дълбоките пропасти
на живота,
криещи тайните си
във пенливите води
на потока…
Можеш ли да усетиш вярата,
вечната вяра, разплела коси,
която търси истината
сред пустинните друми,
сред морски сирени
и случайно подхвърлени думи…
Можеш ли да уловиш мечтата
игриво надничаща зад багрите
на дъгата…,
или любовта, онази дълбоката,
която крепи ме…Едва ли?!...
Прекършен житен клас съм,
самотница-сълза, магически оракул,
най-яркият лъч светлина…
Нарисувай, художнико
прераждането, метаморфозата,
мистерията, името на розата…
Нарисувай тайнството
наречено Жена…