животът си върви, изнизва се и е истина - минава пясък
между пръстите
наблюдаваш с интерес проникващ те
и търсиш между песъчинките
пресипващо
нещо - да си сграбчиш,
нещо... ти е липсвало
описана е изявената действителност, да
естествена и видима
но медитативното състояние е именно за потъване отвъд всичко това
медитативно - значи нищо не търсиш; значи нищо не ти липсва, понеже си усмирил себе си, заедно с егоприсъщата алчност, пък била тя и за любов, цялост и каквото и да е...
най-важното - ако говорим за техника или практика,значи говорим за лицемерие
но ако е цялостно жизнено състояние...
Re: медитативно от desert_inrose на 29.05.2011 @ 09:37:46 (Профил | Изпрати бележка)
не си съгласен със заглавието искаш да кажеш
моето състояние на медитация никога не е било медитативно в истинския смисъл
аз не медитирам
за практики и техники чуя ли, бягам като дявол от тамян
концентрацията в изнизващи се мигове и песъчинки обаче е моята медитация
но концентрацията е обратното
концентрация може да има само във формата
а единствено ако се разфокусираш от формата, има шанс да потънеш към същината
]
Re: медитативно от desert_inrose на 29.05.2011 @ 10:19:32 (Профил | Изпрати бележка)
аз пък точно сега схванах какво си имал предвид
не съм се концентрирала особено добре :)
виж сега, сграбчването на всеки му е познато
но колкото и да грабиш - нещо все не достига
никога не е достатъчно
а доколкото си спомням, иснтрукциите за медитация бяха да се концентрираш в нещо си там, само в него, докато мисълта ти се размие, също и възприятията и всичкото ти... не знам, не съм стигала до там -
до не-мисленето
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 982
ХуЛитери: 4
Всичко: 986
Онлайн сега:
